Ипотпал

Тихомир Ипотпалиев - съвременен български поет и общественик, е роден на 12 април 1970 г. в гр. Русе и е зодия Овен.
Родът му произхожда от Западна България, сега Македония, от селата около Битоля.
Завършва гимназия в Чирпан през 1988 г. и славянска филология в Софийския университет.

Обществената му кариера е впечатляваща и плодотворна:
-Редактор в списание "Българско онтологично слово".
-Редактор в списание "За словото".
-Председател на Българската асоциация на поетите агностици.
-Председате и активен участни в БФД.
-Участник под различни псевдоними във всички обществени конкурси за лирика и фантастика.

Публикува от 1985 г. Автор е на десетки стихосбирки, сред които:
"В строя на влюбените" (1985),
"Дълг и слава" (1986),
"Време, родина, любов, о моя изгубена Македония" (1987),
"Родословие и патриотизъм" (1988),
"Прозрения и сърдечни вълнения. Избрана лирика" (1988),
"Албатросите не почиват на вълните" (1989),
"О,Никудин" (1990),
"1001 Нощни строфи" (1991),
"Планинските върхове" (1992),
"В екстаз" (1993,1987),
"Електронни обещания " (1994),
"Внезапни нощни паузи" (1995),
"Хонконг, о моя Австралия. Избр. стихотворения" (1996),
"Когато чайките летят по-бавно" (1998),
"Изповеди и предсказания. Избр. стихотворения. В 2 тома" (2000),
"Сърдечна аритмия" (2001),
"Ти сън ли си. Любовна лирика" (2002).
"Лаптоп на горещ ламаринен покрив" (2005),
"Повече от човешко" (2006),
"Ти там в тълпата" (2007),
"Защо." (2006).
"Двеста-годишният лаптоп" (2006).

Фантастични разкази и повести.
"Времевата бомба" (1985).
"Честни таласъмски очи" (1985).
"TTT" (1986).
"Нощен кошмар" (1987).
"Гигорлини" (1988).
"Един обикновен ден на Вълкория" (2000).
"Полет над алгеранско гнездо" (2001).
"Втората Българо-Албанска война" (2002).
"Вещицата от Чирпан" (2002).
"Комар кошмар" (2002).
"Те, от пещерата" (2003).
"Как се каляваше желязото" (2003).
"Гръм" (2003).
"Чудеса" (2004).
"Роден роден дом" (2005).
"Третата Българо-Албанска война" (2005).
"Там, на Вълкория" (2006).
"Тъжния лаптоп Мук" (2007).
"Бягство от Марс" (2008).
"Когато Слънцето спря" (2008).
"Избори 2224г" (2009).
"Есе за Българската предателска партия" (2009).

Тихомир Ипотпалиев ще остане един от любимите лирици на няколко поколения българи. 
Няколко негови стихове станаха текстове на шлагери на любовната естрадна песен. 
Освен високо ценен лирик, Тихомир Ипотпалиев е възприеман като един от най-фините и етични интелектуалци 
на България от втората половина на 20 век и началото на 21 век.